Лучано Лонго

ПОЕЗИЯ НА МАТЕРИЯТА

Да уловиш сюжета в неговата същност има значение когато творецът навлезе дълбоко в духа на материята и след това моделира творението си, чертаейки неговата еволюция и подчертавайки своите чудодейни умения, като следва примера на природата.
Това е съчетание от мълчание, медитация и наблюдение, благодарение на които можем да схванем тези знаци на материята, без да засегнем това, което природата е сътворила.
Това е първата стъпка, която Лучано Лонго прави към своята артистична същност. Това е и причината, поради която една всестранно развита личност като неговата избира толкова различни подходи, свързани с основните символични елементи: класическата елегантност, митологичните фигури, сливането на материите, акцентът върху цветовете. Всички те са използвани с определена цел, както за развитието на скулптурите, така и за пространството, в което биха могли да съществуват и да бъдат съзерцавани. Красотата е интерпретирана като емоция, пораждаща силни чувства и любопитство. Лицето, с притворени очи, изглежда унесено в съзерцание, докато формите на тялото отекват със страст, изразявайки драматизма и силата на живота. Учудваща е и нежността на тези скулптури - като че ли са поискали да бъдат изваяни точно така. Изборът на художника да остави части от творбата си необработени, създава впечатлението за мит, измислен от самия него, за да остави връзката между това, което творбата изразява и нейният произход, като пъпна връв, свързваща материята със самата фигура.
Лидия Мацето